Национални казуси за нуждите на целевите групи в аграрния сектор

Една от основните трудности при разработването и прилагането на програмите за обучение в селскостопанския сектор е голямото разнообразие от образователни нива на обучаваните. Особено през последните години, в много страни се наблюдава завръщане на младежи с висше образование към дейности от първичния сектор. По този начин възникна необходимостта при изпълнението на проекта да се определят нивата съгласно ЕКР на възможните крайни потребители на проекта, за да се разработи и осигури подходяща система за обучение. Също така е важно учебният материал да бъде структуриран в съответствие с изискванията на ЕКР.

Този интелектуален резултат е документно проучване във всяка страна-партньор, целящо да събере актуална информация и да я анализира по отношение на следните ключови въпроси:

• Състояние на биологично култивиране на лечебни растения в страните-партньори и описание на възможните зони (планински и полупланински), подходящи за осъществяване на това култивиране чрез GPS данни.
• Съвременно състояние на образователните политики в селскостопанския сектор на национално ниво с акцент върху капацитета на този сектор за приемане на нови ИКТ в образованието и обучението, включително сравнителен преглед на националните стандарти за компетентност, НКР-и, ЕКР и ESCO.
• Отговорността да се прилагат на практика европейските / националните политики за развитие на селските райони и необходимостта от подходящо обучение на целевите групи на проекта.
• Необходимостта от завоюване на нови пазари, възможните ограничения за по-нататъшно развитие и заплахи; възможности за по-нататъшно насърчаване на растежа: прилагане на стратегията „нови умения за нови работни места“ и преминаване от „знания“ към „компетентност“.